Какво се случва, когато едно дете разглежда картинка в книга? Дълго време образователните изследвания обръщаха значително повече внимание на думите, които децата четат, отколкото на образите, които интерпретират. Все повече научни данни обаче показват, че децата са много по-сложни и активни „читатели“ на образи, отколкото сме предполагали.
Научен обзор от 2024 г. на Дженифър Фарър, Евелин Аризпе и Рейчъл Лийс от Университета в Глазгоу разглежда изследвания, правени през последните две десетилетия, върху визуалната грамотност, детското четене и детската литература. Публикувана в сп. Education 3–13, статията проследява важни промяни в начина, по който изследователите разбират ролята на образите в процесте на учене при децата.
Един от основните изводи е, че илюстрациите не са просто декоративно допълнение към историята. Децата активно интерпретират изображенията, забелязват визуални детайли, правят връзки и използват образите, за да изграждат смисъл. Разгледаните от авторите изследвания показват, че дори малките деца могат да се ангажират със сложни визуални елементи като символика, ирония, взаимоотношения между героите, както и с етични и екологични въпроси.
Умението да разбираме образи обаче не бива да се приема за даденост. Авторите подчертават, че израстването в среда, наситена с екрани и визуални медии, не означава автоматично, че децата притежават визуална грамотност или умеят критично да интерпретират това, което виждат. Подобно на четенето на писмен текст, разбирането на визуалния език изисква възможности за наблюдение, обсъждане, задаване на въпроси и постепенно изграждане на език, с който да описваме и осмисляме образите.
Обзорът откроява няколко важни посоки в развитието на тази научна област. Първоначално изследванията са насочени основно към естетическото преживяване на образите и способността на децата да оценяват художествените техники. По-късно фокусът все повече се измества към ролята на визуалните текстове за развитието на междукултурно разбиране и емпатия. По-новите изследвания поставят и въпроси за представянето, автентичността и властта: Чии истории разказваме? Кой присъства в детските книги? Как образите влияят върху начина, по който младите читатели разбират хората и света?
Особено значими са изследванията, свързани с деца от маргинализирани общности, включително деца мигранти и бежанци. Проучванията върху книжките без текст показват как образите могат да създават възможности за споделено изграждане на смисъл отвъд езиковите бариери. В подобен контекст визуалните разкази могат да подпомагат комуникацията, изграждането на идентичност и усещането за принадлежност.
Научният труд поставя и важен въпрос към възрастните. Учителите, родителите и всички посредници между детето и книгата могат да обогатят срещата му с визуалния текст, но понякога неволно могат и да ограничат интерпретацията, когато очакват от детето да достигне до един-единствен „правилен“ прочит. Авторите защитават необходимостта от по-отворени пространства, в които децата могат да реагират на образите по различни начини – чрез разговор, рисуване, разказване на истории и други творчески форми.
Във време, когато децата са заобиколени от все по-сложна визуална среда – от илюстровани книги и комикси до филми, игри и дигитални медии – способността да интерпретираме критично образите се превръща във все по-важна част от грамотността.
Въпросът днес вероятно вече не е дали образите трябва да съществуват редом с четенето и ученето. Изследванията подсказват нещо много по-съществено: образите сами по себе си са начин да мислим и да учим.
* Източник: Jennifer Farrar, Evelyn Arizpe & Rachel Lees, Thinking and Learning through Images: A Review of Research Related to Visual Literacy, Children’s Reading and Children’s Literature, Education 3–13, Vol. 52, No. 7, 2024, pp. 993–1005. DOI: 10.1080/03004279.2024.2357892.
